В Димитровград, малък град на самата граница с България, музиката и фолклорът не са само забавление – те са начин за съхраняване на идентичността, езика и културата. Централна роля в този процес има Културно-артистичното дружество „Цариброд“, което действа в рамките на Центъра за култура. Това дружество, обявено за институция от особено значение за българското национално малцинство, вече десетилетия събира поколения танцьори, певци и музиканти.
С нас разговаря Далйбор Глигорев от КАД „Цариброд“ – човек, който всекидневно живее фолклора и чрез работата си предава неговата красота и значение на по-младите поколения.
Асиметрични ритми и неповторим звук
Българската народна музика носи в себе си дълбока многопластовост и разнообразие. Както обяснява Далйбор, България е разделена на седем фолклорни области, всяка със своите особености.
- Това, което е най-характерно и ни отличава от другите балкански традиции, са асиметричните ритми и полифонията, както и специфичните инструменти, на които се изпълняват композициите – казва той.
Именно този разпознаваем звук е станал символ на българската идентичност, а в Димитровград – град, в който се срещат различни култури, той придобива допълнителна стойност. КАД „Цариброд“ чрез своите изяви пази и предава тази традиция, като се стреми да я приближи и до тези, които може би я чуват за първи път.
Мисията на дружеството – съхраняване на културата и традицията
- Нашата най-важна роля е да съхраним културата, традицията и фолклора, които са характерни за този край – подчертава Далйбор.
КАД „Цариброд“ действа като място за среща на всички, които искат чрез танц и песен да запазят своите корени. Освен репетиции, изяви и фестивали, дружеството изпълнява и образователна функция, като предава на младите знания за историята и значението на фолклора.
Въпреки това, работата в малък град има и своите предизвикателства.
- Най-голямото предизвикателство е броят на децата. Когато в нашата общност се раждат едва двадесет до тридесет деца годишно, не е лесно да намерим достатъчно желаещи да бъдат част от нашия ансамбъл – обяснява той.
Въпреки трудностите, участията на фестивали, пътуванията и любовта към фолклора мотивират младите да останат част от дружеството и достойно да представят своя край и малцинство.
Преплитане на българския и сръбския фолклор
Димитровград е специфично място, тъй като представлява точка на среща на две култури. Затова, както казва Далйбор, е естествено българският и сръбският фолклор да се преплитат.
- Сходствата се виждат в начина на интерпретация, музикалните вариации, дори в народните носии, особено в южните и източните части на Сърбия. Колкото повече се отдалечаваме от границата, толкова по-ясни стават разликите – обяснява Глигорев.
Това преплитане на култури прави изявите на КАД още по-интересни, защото публиката може да разпознае и свои елементи в чуждата традиция, което създава специална емоционална връзка.
Публиката като пазител на духа на традицията
Българският фолклор в Сърбия публиката приема с голяма радост.
- Особено популярна е нашата шопска област, чиито танци и песни събуждат силни емоции. Когато става дума за изворни народни песни, те са по-малко застъпени и по-малко познати, но всяка наша изява среща топъл прием – казва Далйбор.
КАД „Цариброд“ редовно участва във фестивали в чужбина, където публиката проявява голям интерес. Тези участия са възможност не само за представяне на традицията, но и за културен обмен, което допълнително засилва мотивацията на ансамбъла.
Фолклорът като пазител на езика и говора
Съхраняването на песните и танците не е единствената задача на дружеството. Важна роля на КАД е и опазването на езика и местния диалект.
- Фолклорът и музиката са незаменими в този процес, защото чрез хореографиите и песните на диалект даваме възможност на думи и изрази, които може би биха били забравени, да продължат да живеят – обяснява Далйбор.
По-възрастните членове на дружеството имат специална мисия – те са пример за по-младите. Техният професионален подход и сериозност в изпълнението вдъхновяват новите поколения да развият уважение към традицията и да осъзнаят нейната стойност.
Обичаи, които живеят чрез музиката
Музиката, танцът и речта са неразривно свързани.
- Песните и танците, които постепенно изчезват от ежедневието, продължават да живеят чрез хореографиите и композициите в нашия репертоар – казва Глигорев.
Местният говор се запазва в текстовете на песните, старите поговорки и припевки, които публиката може да чуе по време на изявите, докато обичаите оживяват на сцената, предоставяйки на младите възможност да ги опознаят по автентичен начин.
Сътрудничеството с училищата и библиотеката има особено значение в този процес. Учителите чрез извънкласни дейности работят за съхраняване на песните и танците, а библиотеката помага при изследване на старите песни и обичаи, които се интегрират в новите хореографии.
Пазители на традицията в дигиталната епоха
Да бъдеш пазител на традицията в съвременното време не е лесно.
- Това не означава просто да повтаряме старите обичаи. Необходимо е да разберем тяхната същност и да ги приспособим към съвременните условия на живот – подчертава Далйбор.
Задачата на КАД е да покаже на младите, че традицията може да бъде част от техния свят, дори и дигиталния. По този начин тя получава нов живот – остава важна и модерна, а не само спомен от миналото.
Фолклорът като мост между поколенията и културите
Работата на КАД „Цариброд“ не е само артистична, но и социална.
Изявите, пътуванията и сътрудничеството с институции изграждат връзки – между поколенията, между различните култури, както и между миналото и настоящето.
- Нашият най-голям успех не е броят на наградите, а фактът, че младите чрез фолклора откриват своите корени и ги носят гордо в света – заключава Далйбор Глигорев.
В това се крие същността на фолклора – да живее, да се развива и да свързва хората, независимо от времето и пространството.
„Този проект е съфинансиран от бюджета на Република Сърбия – Министерството на информацията и телекомуникациите. Изразените становища в подкрепения медиен проект не непременно отразяват становищата на органа, който е предоставил средствата.“
Музика која чува идентитет: бугарски фолклор у срцу Димитровграда
У Димитровграду, малом граду на самој граници са Бугарском, музика и фолклор нису само забава – они су начин очувања идентитета, језика и културе. Централну улогу у том процесу има Културно-уметничко друштво „Цариброд“, које делује у оквиру Центра за културу. Ово друштво, проглашено за институцију од посебног значаја за бугарску националну мањину, деценијама уназад окупља генерације играча, певача и музичара.
Са нама је разговарао Далибор Глигоров из КУД-а „Цариброд“, човек који свакодневно живи фолклор и кроз свој рад преноси његову лепоту и значај на млађе генерације.
Асиметрични ритмови и непоновљиви звук
Бугарска народна музика носи у себи дубоку слојевитост и разноликост. Како објашњава Далибор, Бугарска је подељена на седам фолклорних области, од којих свака има своје особености.
- Оно што је најкарактеристичније и што нас разликује од других балканских традиција јесу асиметрични ритмови и полифонија, као и посебни инструменти на којима се изводе композиције – каже он.
Управо тај препознатљиви звук постао је симбол бугарског идентитета, а у Димитровграду, граду у којем се сусрећу различите културе, тај звук добија додатну вредност. КУД „Цариброд“ својим наступима чува и преноси ову традицију, настојећи да је приближи и онима који је можда први пут чују.
Мисија друштва – очување културе и традиције
- Наша најважнија улога је да очувамо културу, традицију и фолклор који су карактеристични за овај крај – истиче Далибор.
КУД „Цариброд“ делује као место окупљања за све који желе да кроз игру и песму сачувају своје корене. Уз пробе, наступе и фестивале, друштво делује и као образовна институција која младима преноси знање о историји и значају фолклора.
Међутим, рад у малом граду има и своје изазове.
- Највећи изазов је бројност деце. Када се у средини годишње роди свега двадесет до тридесет малишана, није лако пронаћи довољно заинтересованих да буду део нашег ансамбла – објашњава он.
Ипак, наступи на фестивалима, путовања и љубав према фолклору мотивишу младе да остану део друштва и достојно представљају свој крај и мањину.
Прожимање бугарског и српског фолклора
Димитровград је специфично место јер представља тачку сусрета двеју култура. Због тога је, како каже Далибор, природно да се бугарски и српски фолклор преплићу.
- Сличности се виде у начину интерпретације, музичким варијацијама, па чак и у народној ношњи, нарочито у јужним и источним деловима Србије. Што се више удаљавамо од границе, разлике постају израженије – истиче он.
Ово прожимање култура чини наступе КУД-а још занимљивијим, јер публика може да препозна и своје елементе у туђој традицији, што ствара посебну емотивну везу.
Публика као чувар духа традиције
Бугарски фолклор у Србији публика прихвата са великом радошћу.
- Нарочито је популарна наша шопска област, чије игре и песме буде снажне емоције. Када је реч о изворним народним песмама, оне су нешто мање заступљене и мање познате, али сваки наш наступ наилази на топао пријем – каже Далибор.
КУД „Цариброд“ редовно учествује на фестивалима у иностранству, где публика показује велико интересовање. Ови наступи су прилика не само за представљање традиције већ и за културну размену, што додатно јача мотивацију ансамбла.
Фолклор као чувар језика и говора
Очување песме и игре није једини задатак друштва. Важна улога КУД-а је и очување језика и локалног дијалекта.
- Фолклор и музика су незаобилазни у том процесу јер кроз кореографије и песме на дијалекту омогућавамо да речи и изрази, који би можда били заборављени, наставе да живе – објашњава Далибор.
Старији чланови друштва имају посебну мисију – они су узор млађима. Њихов професионалан однос према обавезама и озбиљност у извођењу подстичу нове генерације да развију поштовање према традицији и да схвате колика је њена вредност.
Обичаји који живе кроз музику
Музика, игра и говор нераскидиво су повезани.
- Песме и игре које полако нестају из свакодневног живота настављају да живе кроз кореографије и сплетове на нашем репертоару – каже Глигоров.
Локални говор чува се у текстовима песама, старим изрекама и поскочицама које публика може да чује на наступима, док се обичаји оживљавају на сцени, дајући младима прилику да их упознају на аутентичан начин.
Сарадња са школама и библиотеком има посебан значај у овом процесу. Наставници кроз ваннаставне активности раде на очувању игре и песме, док библиотека помаже при истраживању старих песама и обичаја који се интегришу у нове кореографије.
Чувари традиције у дигиталном добу
Бити чувар традиције у савременом времену није лако.
- То не значи само понављати старе обичаје. Потребно је разумети њихову суштину и прилагодити их савременим условима живота – наглашава Далибор.
Задатак КУД-а је да младима покаже да традиција може бити део њиховог света, па чак и дигиталног живота. На тај начин она добија нови живот, остајући важна и савремена, а не само сећање на прошлост.
Фолклор као мост између генерација и култура
Рад КУД-а „Цариброд“ није само уметнички него и друштвени. Наступи, путовања и сарадња са институцијама чине да се кроз музику и игру граде везе – између генерација, између различитих култура, али и између прошлости и садашњости.
- Наш највећи успех није број награда, већ чињеница да млади кроз фолклор откривају своје корене и да их са поносом носе у свет – закључује Далибор Глигоров.
У томе лежи суштина фолклора – да живи, да се развија и да спаја људе, без обзира на време и простор.
