Телевизия „Цариброд“ информира българското национално малцинство повече от три десетилетия. Освен информативната програма, която е двуезична, тази телевизия съхранява културното наследство на българското национално малцинство, живеещо в Сърбия. Тя е създадена от няколко ентусиасти и прераства в сериозна местна телевизия с целодневна програма. Телевизия „Цариброд“, преди 34 години, е първата телевизия в Пиротски окръг.
Поради специфичната конфигурация на терена, на територията на община Димитровград, в началото на 90-те години на миналия век, е било възможно да се приемат само каналите на RTS и първата програма на държавната телевизия на България. Поради това, група граждани, чрез местната общност, стартират инициатива в края на 80-те години на миналия век за изграждане на кабелна разпределителна система.
Със средства на гражданите е закупено оборудване и в първия етап са свързани 630 потребители. През 1991 г., с дарителски средства, е закупено оборудване във VHS формат и телевизия „Цариброд“ започва да работи в помещенията на Културния център като вътрешен канал на КДС.
Идеята за създаване на местна телевизионна станция възниква поради обявяването на нова самовноска. Тогавашният директор на СИЗ, Небойша Иванов, се обръща към журналиста на вестник „Братство“, оператора на „ТВ журнал на български“ и кореспондента на Радио Ниш, Сретен Игов, и журналиста на „Братство“, Алекса Ташков, за съвет как и по какъв начин да се рекламира новата самовноска. Тогава на Сретен Игов му хрумва идеята да се сформира местна телевизионна станция чрез кабелната система, чиято работа първоначално би изисквала камера, микрофон и видеорекордер, което е прието от директора на СИЗ. Оборудването е закупено със средства на СИЗ и така е осъществено първото излъчване от кабинета на тогавашния директор на Центъра за култура, Зорица Милев, която е и водеща на предаването.
В средата на 1994 г. е разработен проект за строителна адаптация на помещенията и набавяне на професионално оборудване за стартиране на Радио „Цариброд“. След международната проверка на лиценза за работа на честотата 98MHz, която е необходима за граничните райони, работата започва на 3 март 1995 г. Именно на този ден, 3 март 1995 г., в 2 часа сутринта, за първи път в ефир е произнесено изречението „Слушате Радио Цариброд на ултракъси вълни с честота 98 мегахерца“.
Първите радиопредавания са излъчени от професионално оборудвано студио и в съответствие със законовите разпоредби. Първият техник и музикален редактор на Радио Цариброд е Драголюб Пейчев. „Студиото още не е било завършено, но всичко е било окабелено и свързано, така че можехме да излъчваме. Всички с вълнение очаквахме това първо изречение, а също и реакциите на хората: как е звучало, чуваше ли се, колко далеч се е чувало…?“ Трябва да се спомене, че по това време Радио Цариброд е четвъртата радиостанция в Сърбия по отношение на техническото оборудване, след Радио Белград, Радио Нови Сад и Радио Ниш. „Първият редакционен екип се събра около 21 март на тази, вече отдавна, 1995 г. В началото се правеше „ad hoc“ с някакъв вид обучение, а първата програмна схема беше създадена през втората половина на април, когато започнаха първите новини на сръбски и български език, а след това и първият дневник и пожелания и поздрави. Оттогава до днес много хора са преминали през Радио „Цариброд“. От този първи екип сега са тук много малко. Някои дойдоха, някои си тръгнаха, някои се върнаха. Телевизия „Цариброд“ имаше около 20 служители, днес този брой е намален на 10.“
ВЕСТНИК „НОВО БРАТСТВО“
През 2016 г., след шестнадесет години, в Ниш се възобновява печатането на „Ново Братство“, списание на български език, което се разпространява в цяла Сърбия в общини, където живеят членове на българското национално малцинство. Вестникът е „наследник“ на вестник „Братство“ и бившия „Глас на българите в Югославия“. Редакцията на вестника е в Ниш, а кореспонденти има от Димитровград и Босилеград, където живеят най-голям брой членове на българското национално малцинство в Сърбия. Вестникът излиза два пъти месечно в тираж от хиляда екземпляра. Основател на „Ново Братство“ е Националният съвет на българското национално малцинство в Сърбия.
ИНТЕРНЕТ ПОРТАЛ “ФАР”
От 1 март 2016 г. в медийното пространство на Република Сърбия започва да функционира нова медия от гражданския сектор – Интернет порталът „Фар“. Този двуезичен мултимедиен портал на български и сръбски език е регистриран в медийния регистър на Агенцията по търговските регистри. Основател на Интернет портала „Фар“ е гражданското сдружение „Емблема“ със седалище в Димитровград, което като неправителствено и нестопанско сдружение се занимава с обществена информация и производство на медийно съдържание с цел застъпничество за ценностите на гражданското общество и реализирането, запазването и по-нататъшното развитие на културната идентичност на българската национална общност на територията на Република Сърбия. Освен писмените текстове, специално внимание в портала „Фар“ е отделено и на телевизионната продукция.
НОВА РАДИО- ТЕЛЕВИЗИЈА БОСИЛЕГРАД
Нова радио-телевизия Босилеград е най-старата местна електронна медия на територията на община Босилеград, която се стреми да информира истинно, безпристрастно, своевременно и пълно всички граждани на община Босилеград в съответствие с техните нужди и нуждите на членовете на българското национално малцинство, живеещи в този район. Като такава, тя обработва медийно съдържание вече 23 години, както от територията на общината, така и от територията на околните 37 местни общности. През цялото си съществуване, въпреки многобройните финансови, технически и кадрови проблеми, радиото остава уникален символ на информиране на представителите на българското малцинство на територията на община Босилеград, като същевременно се основава на приложимите законови разпоредби в областта на информацията. „Радио Босилеград“, основано от Националния съвет на българското национално малцинство с цел да се даде възможност за упражняване на правото на националните малцинства на информация на родния им език и култивиране на собствената им култура и идентичност, предлага разнообразно медийно съдържание, всичко това с цел защита на правата на членовете на националните малцинства, гарантирани от Конституцията на Република Сърбия, и в съответствие с разпоредбите на законите, регулиращи работата на медиите.
БУГАРСКА МЕДИЈСКА СЦЕНА У СРБИЈИ – РАДИО ТЕЛЕВИЗИЈА ЦАРИБРОД
Телевизија Цариброд нешто више од три деценије информише бугарску националну мањину. Поред информативног програма, који је двојезичан, ова телевизија чува културно наслеђе бугарске националне мањине која живи у Србији. Почело је неколико ентузијаста и израсли су у озбиљну локалну телевизију, са целодневним програмом. Телевизија Цариброд, пре 34 године била је прва телевизија у пиротском округу.
Због специфичне конфигурације терена, на територији општине Димитровград, почетком деведесетих био је могућ пријем само РТС-ових канала и првог програма бугарске државне телевизије. Зато је група грађана, преко месне заједнице, крајем осамдесетих покренула иницијативу за изградњу кабловско дистрибутивног система.
Средствима грађана куплjена је опрема и у првој фази приклjучено је 630 корисника. Током 1991. године, средствима донатора , купљена је опрема у ВХС формату и у просторијама Центра за културу почела је са радом ТВ “Цариброд” као интерни канал КДС-а.
Идеја за стварање локалне телевизије је потекла због расписивања новог самодоприноса. Тадашњи директор СИЗ-а, Небојша Иванов је од новинара листа „Братство“, сниматеља „ТВ Журнала на бугарском језику“ и дописника Радио Ниша, Сретена Игова и новинара „Братства“, Алексе Ташкова тражио савет, како и на који начин да се нови самодопринос изрекламира. Сретен Игов је тада дошао на идеју да се преко кабловског система формира локална телевизија за чији рад су за почетак потребни камера, микрофон и видео рекоредер, што је од директора СИЗ-а прихваћено. Опрема је средствима СИЗ-а купљена и тако је реализована прва емисија из канцеларије тадашњег директора Центра за културу, Зорице Милев, која је уједно и водила емисију.
Њени саговорници су били представници локалне власти, МЗ и СИЗ. Емисију су реализовали : Сретен Игов – сниматељ, Драгољуб Пејчев – технички реализатор, Алекса Ташков – новинар – сарадник и Зорица Милев – водитељ. Након те емисије, група волонтера током седмице почиње редовно да бележи дешавања у граду и суботом увече у емисији “Недељни преглед” (“Sеdmičеn оbzоr”) то презентовала корисницима КДС-а, равноправно на српском и бугарском језику.
Средином 1994. године урађен је пројекат за грађевинску адаптацију просторија и набавку професионалне опреме за почетак рада Радио “Цариброда”. Након међународне верификације дозволе за рад на фреквенцији 98МХз, која је потребна за погранична места, 3. марта 1995. године почело се са радом. Управо тог, 3. марта 1995. године, у 2 часа после поноћи, први пут је у етар изговорена реченица „Слушате радио Цариброд на ултракратким таласима на фреквенцији 98 мегахерца“.
Прве радио емисије емитоване су из професионално опремљеног студија и у складу са законским прописима. Први техничар и музички уредник Радио Цариброда је Драгољуб Пејчев.
- „Студио тада још није био готов грађевински, међутим било је каблирано и повезано све, тако да смо могли да емитујемо. Сви смо са узбуђењем чекали ту прву реченицу, а и реакције људи: како се чуло, да ли се чуло, колико далеко се чуло…? Треба споменути да је Радио Цариброд у то време био четврта радио станица у Србији по техничкој опремљености, после Радио Београда, Радио Новог Сада и Радио Ниша.“
- Прва редакција се окупила око 21. марта те, сада већ давне 1995. године. У почетку се радило „ад хоц” уз неку врсту обуке, а прва програмска шема направљена је друге половине априла, када су кренуле прве вести на српском и бугарском језику, па први дневник и жеље и поздрави. Од тада па до данас, много људи је прошло кроз Радио Цариброд. Из те прве екипе врло мало њих је тренутно овде. Неки су долазили, неки одлазили, неки се враћали. Некада је Телевизија Цариброд бројала око 20 запослених, данас је тај број сведен на 10 – присећа се Пајчев.
ЛИСТ „НОВО БРАТСТВО“
Године 2016. После шеснаест година у Нишу је поново почело штампање „Новог Братства“, часописа на бугарском језику који је дистрибуиран широм Србије у општинама у којима живе припадници бугарске националне мањине. Лист је “наследник” листа “Братство” и некадашњег “Гласа Бугара у Југославији”. Редакција листа је у Нишу, а постоје дописници из Димитровграда и Босилеграда, где живи највећи број припадника бугарске националне мањине у Србији. Лист излази два пута месечно у хиљаду примерака. Оснивач „Новог Братства“, је Национални савет бугарске националне мањине у Србији.
ИНТЕРНЕТ ПОРТАЛ “ФАР”
Од 1. марта 2016. године на медијском простору Републике Србије почиње са радом нови медиј цивилног сектора – Интернет Портал „Фар“. Овај двојезични мултимедијални портал на бугарском и српском језику регистрован је у регистру медија Агенције за привредне регистре. Оснивач Интернет Портала „Фар“ је удружење грађана „Емблема“, са седиштем у Димитровграду, које се као невладино и непрофитно удружење бави јавним информисањем и производњом медијских садржаја ради залагања за вредности грађанског друштва и остваривања, очувања и даљег развоја културног идентитета бугарске националне заједнице на територији Републике Србије. Поред писаних текстова посебна пажња на порталу „Фар“ посвећена је и ТВ продукцији.
НОВА РАДИО- ТЕЛЕВИЗИЈА БОСИЛЕГРАД
Нова радио-телевизија Босилеград је најстарији локални електронски медиј на територији општине Босилеград који настоји да истинито, непристрасно, правовремено и потпуно информише све грађане општине Босилеград у складу са њиховим потребама и потребама припадника бугарске националне мањине који живе на овим просторима.
Као такав већ 23 година обрађује медијске садржаје, како са подручја општине, тако и са територије околних 37 месних заједница. Током целокупног постојања, радио је упркос бројним финасијским, техничким и кадровским проблемима, остао јединствени симбол информисања представника бугарске мањине на простору општине Босилеград, при том ослањајући се на важеће законске регулативе у области информисања.
Радио Босилеград, чији је оснивач Национални савет бугарске националне мањине у циљу омогућавања остваривања права националних мањина информисања на матерњем језику и неговање сопствене културе и идентитета, нуди разноврсне медијске садржаје, а све у циљу заштите Уставом Републике Србије загарантованих права припадника националних мањина и у складу са одредницама закона који уређују рад медија.
Борис Лазаров
