В Сърбия, в официална употреба са 13 малцинствени езика. През 2006 г. Република Сърбия се присъедини към Европейската харта за регионалните или малцинствени езици на Съвета на Европа и се ангажира да защитава всички езици на малцинствата, които традиционно се използват на територията ѝ.
Донка Стоянова Николова, филолог от България смята че Сърбия по тоя начин се нарежда в демократичните страни, когато става дума за използване на малцинствените езици. Целта е да се изтъкне значимостта на изучаването и използването на майчиния език и да се насърчи многоезичието и културното разнообразие.
- Всичките културни народи имат своята борба за майчиният език. По нашите земи тази борба започва още от далечния девети век, когато Кирило и Методий се борят за богослужение на роден език. По-късно , след турското робство, и по време на турското робство, Паисий Хилендарски, 1762 година, повежда борба за възстановяване на българският език , като език на българската писменост и на всички които принадлежът към България. Така , майчиният език е осъзнат като основна ценост, на всички културни народи. Майчиният език, още наричан роден, е езикът, който човек научава първо, като започва да го усвоява още от раждането си. Всеки човек е най-добър именно в познаването на своя първи език, и обикновено не владее толкова добре другите езици, които учи впоследствие – подчерта Стоянова Николова.
Майчиният език е езика на който ни заговорва майката. Всеки език има своята мелодия. В днешно време съхраняването на езиците и тяхното многообразие, тяхната красота, е и съхраняване на човечността. Все повече навлиза дигиталния език и все повече слушаме опростенич език и публистичните фрази. Българите сме сред гражданите в Европейския съюз, които говорят най-малко чужди езици, разкри ново проучване на Евростат. За да направим първата крачка към овладяването на нов език, обикновено това, което ни липсва, не е времето и средствата, а мотивацията.
- Запазването и съхраняването на около 7000 езика, които понастоящем съществуват в света, е сред основните цели на ЮНЕСКО. Организацията смята езиковото многообразие за един от най-мощните инструменти за съхраняване на материалното и нематериално наследство на човечеството. Според ЮНЕСКО всяка инициатива за насърчаване и разпространение на майчин език e и пособие за повишаване на езиковитe и културни традиции по света и вдъхновява солидарност, основанa на разбиране, толерантност и диалог – добави Стоянова Николова.
Језик у свакодневном животу – од породице до јавних институција
У Србији је у службеној употреби 13 мањинских језика. Република Србија је 2006. године приступила Европској повељи о регионалним или мањинским језицима Савета Европе и посвећена је заштити свих мањинских језика који се традиционално користе на њеној територији.
Донка Стојанова Николова, филолог из Бугарске, сматра да се Србија тиме сврстава међу демократске земље када је у питању употреба мањинских језика. Циљ је да се истакне значај проучавања и коришћења матерњег језика и да се подстакне вишејезичност и културна разноликост.
- Сви културни народи имају своју борбу за матерњи језик. У нашим земљама, ова борба је почела још у деветом веку, када су се Ћирило и Методије борили за богослужење на свом матерњем језику. Касније, после турског ропства, и током турског ропства, Пајсије Хилендарски је 1762. године повео борбу за обнављање бугарског језика, као језика бугарског писања и свих који припадају Бугарској. Тиме је матерњи језик препознат као фундаментална вредност свих културних народа. Матерњи језик, такође назван изворни, је језик који особа прво научи, почевши да га савладава од рођења. Свака особа најбоље познаје свој матерњи језик и обично не савладава тако добро остале језике које касније научи – нагласила је Стојанова Николова.
Матерњи језик је језик којим нам мајка говори. Сваки језик има своју мелодију. Данас, очување језика и њихове разноликости, њихове лепоте, такође је очување човечанства. Дигитални језик све више улази и све чешће чујемо поједностављене језичке и новинарске фразе. Бугари су међу грађанима у Европској унији који говоре најмање страних језика, открила је нова студија Евростата. Да бисмо направили први корак ка савладавању новог језика, оно што нам обично недостаје није време и новац, већ мотивација.
- Очување и конзервација приближно 7.000 језика који тренутно постоје у свету је међу главним циљевима УНЕСКО-а. Организација сматра језичку разноликост једним од најмоћнијих алата за очување материјалне и нематеријалне баштине човечанства. Према УНЕСКО-у, свака иницијатива за промоцију и ширење матерњег језика је такође средство за унапређење језичких и културних традиција широм света и инспирише солидарност засновану на разумевању, толеранцији и дијалогу, додала је Стојанова Николова.
Борис Лазаров
