Културата като мост за съхранение – проявите в Цариброд

В Цариброд, малко градче в най-югоизточната част на Сърбия, културата не е просто художествено изразяване – тя е силен стълб на съхранението на българската национална идентичност. Културният център в града, под ръководството на Албена Милева, вече десетилетия поддържа традицията на двуезичие, мултикултурност и активно включване на младите в културния живот.

Под крилото на Културния център действат три институции: Театър „Христо Ботев“, Галерия „Методи Мета Петров“ и Културно-художествено дружество „Цариброд“. Във всички програми и дейности равноправно се използват сръбският и българският език, а при избора на театрални постановки и хореографии се застъпват и двете култури. Такъв подход не е случаен – той представлява дълбоко обмислена стратегия за съхранение на българската културна идентичност и насърчаване на съвместното съжителство.

Събития с традиция от над 25 години

Сред най-значимите прояви на Културния център се открояват три традиционни събития с над 25-годишна история. Художествената колония „Погановски манастир“, провеждана всяка година през август в село Поганово, събира художници от цяла Европа. В живописната природа участниците създават творби, като по две от тях (в размер 1,70 м) оставят в наследство на галерията, която днес разполага с над 700 платна.

В театралната сфера фестивалът „Balkan Theater Fest“, който се провежда всяка година през ноември вече три десетилетия, предоставя на публиката възможност да гледа постановки от Сърбия, България и региона. Всяка година театърът поставя премиерно по една пиеса на сръбски и една на български език – ясен знак за културно сътрудничество и уважение към двете традиции.

Особено място заема фестивалът на народното творчество „Нишавски хоровод“, основан съвместно с българските общини Драгоман и Годеч. Първоначалната идея е да се обединят селищата по течението на река Нишава, но днес фестивалът приема участници и от други градове – от Заечар до Лесковац. Младите, повечето под 35 години, представят народни носии, танци и песни от Шоплука – географска област, която свързва двата народа.

„Фолклорът е най-разпознаваемата форма на културна проява в духа на нашия народ. Затова интересът е винаги голям и постоянно се търси още. Виждаме нашата мисия в това – да пазим и представяме българските обичаи чрез музика, танц, костюми и език“, подчертава Албена Милева.

С подкрепата на Министерството на образованието на Република България и сътрудничеството с уважаваната докторка по хореография Маргарита Братойева, качеството на фолклорните програми в Димитровград е на високо ниво.

Проявите в Цариброд не са просто събития – те са живата връзка с корените, начин за съхранение на културната памет и път за младите. Както казва Милева:

• Тук, в нашето малко място, няма делене – всички сме ‘наши’. Културата ни напомня за това – заключава тя.

Култура као мост очувања – манифестације у Димитровграду

У Димитровграду, вароши на крајњем југоистоку Србије, култура није само израз уметничког стваралаштва – она је снажан стуб очувања идентитета бугарске националне мањине. Центар за културу у овом граду, под вођством Албене Милев, већ деценијама негује традицију двојезичности, мултикултуралности и активног укључивања младих у културне токове.

Под окриљем Центра за културу налазе се три институције: Позориште „Христо Ботев“, Галерија „Методи Мета Петров“ и Културно-уметничко друштво „Цариброд“. У свим програмима и активностима равноправно се користе српски и бугарски језик, а и у избору представа и кореографија подједнако се заступају обе културе. Такав приступ није случајан – он представља дубоко промишљену стратегију очувања бугарског културног идентитета, уз неговање добросуседских односа и заједништва.

Манифестације са традицијом дужом од 25 година

Међу најважнијим манифестацијама Центра за културу издвајају се три традиционална догађаја који трају више од четврт века. Ликовна колонија „Погановски манастир“, која се одржава сваког августа у селу Поганово, окупља уметнике из целе Европе. Стварајући у живописном природном окружењу, учесници галерији остављају по два платна великог формата, чиме се континуирано обогаћује збирка од преко 700 дела.

У позоришној сфери, фестивал „Balkan Theater Fest“, одржаван у новембру већ три деценије, отвара врата позоришној публици за представе из Србије, Бугарске, па и региона. Фестивал је ревијалног карактера, али пружа увид у жанровску разноврсност и квалитет савременог театра. Посебно је значајно што позориште у Димитровграду сваке године премијерно изводи по једну представу на српском и једну на бугарском језику, што представља снажан симбол културног суживота и сарадње.

Посебно место међу манифестацијама заузима „Нишавски хоровод“, фестивал народне традиције основан у сарадњи са бугарским градовима Драгоманом и Годечом. Основна идеја фестивала је да се кроз игру, песму, ношње и дружење представе културне сличности и богатство заједничке шопске традиције. Иако је почетно био намењен местима у сливу реке Нишаве, фестивал је временом постао отворен за културно-уметничка друштва из целог региона. Учесници – углавном млади до 35 година – кроз дружење, размену искустава и нова познанства негују вредности заједништва, традиције и културног континуитета.

• Фолклор је у духу нашег народа најпрепознатљивији облик културне манифестације. Народ то воли и то живи. Зато постоји велико интересовање, и увек се тражи карта више. У томе видимо и своју улогу – да чувамо и представљамо бугарске обичаје кроз музику, игру, костиме и говор – истиче директорка Албена Милев.

Захваљујући доброј сарадњи са бугарским Министарством образовања, Центар већ две године има подршку и савете реномиране докторке кореографије Маргарите Братојеве. То додатно подиже квалитет програма, а младима и публици даје прилику да доживе аутентичан фолклор високог уметничког нивоа.

Манифестације у Димитровграду нису само догађаји – оне су жива веза са коренима, начин очувања културног памћења и путоказ младима. Како Милев наводи, у малом месту попут Димитровграда, национална припадност није извор подела, већ богатство у различитости:

• Деца овде уче и српски и бугарски језик, играју кола и са једним и са другим друштвом. Сви смо ми ‘наши’. Култура нам помаже да то не заборавимо – закључује она.

„Този проект е съфинансиран от бюджета на Република Сърбия – Министерството на информацията и телекомуникациите. Изразените становища в подкрепения медиен проект не непременно отразяват становищата на органа, който е предоставил средствата.“