Перспективи на заедността – мотивация, младите и ролята на Националния съвет на българите

В Цариброд, място което принадлежи както на Сърбия, така и на България, младите имат уникалната възможност да живеят между две култури. Макар и малка община, Цариброд е богата на културно многообразие и традиции на заедност. За Албена Милева, директорка на Културния център, това е едно от най-важните богатства, които трябва да бъдат запазени.

• Журналистите често ме питат дали има разделение между сърби и българи, или как гледаме на смесените бракове. Но в Цариброд такива разделения просто не съществуват. Тук хората живеят заедно от поколения – децата говорят диалект, учат и двата езика, и никой не прави разлика кой от какъв произход е. Това е и смисълът на всичко – да сме преди всичко хора – казва Милева.

Фестивалът „Нишавски хоровод“ е един от най-добрите примери как културата свързва младите. Събитието дава възможност на млади хора от България и Сърбия да се срещнат, да танцуват, да разменят опит и да създават приятелства.

• Това, което се случва там – усмивки, симпатии, понякога и любов – това е богатството на човешката душа. А когато се случва чрез културата, то е безценно – смята директорката.

Въпреки това, културните институции в Цариброд не винаги получават заслужена подкрепа. Един от проблемите е слабото присъствие и интерес от страна на Националния съвет на българското национално малцинство.

• Всеки национален съвет по закон получава финансиране от държавата – за култура, образование, информация и служебна употреба на езика. Българският съвет получава около 9 милиона динара годишно. Но усещането е, че основният фокус е върху финансиране на вестници и текущи разходи, докато градове като Цариброд остават на заден план – обяснява Милева.

Според нея, националните съвети трябва активно да подкрепят местните инициативи, а не само да поддържат институции на хартия.

• Тази година получихме само 120.000 динара за костюми и аксесоари за нашето КХД – символична помощ, която дойде след директно обръщение от наша страна. Това не е достатъчно, особено когато знаем колко средства има – добавя тя.

Въпреки трудностите, Културният център продължава да работи с ентусиазъм. Благодарение на общинската подкрепа и професионализма на служителите, програмата се реализира успешно – с изложби, театрални постановки и образователни работилници.

• Най-голямата мотивация за младите е усещането, че културата им е приета. Те не се притесняват да пеят или танцуват на български – това е част от тях. А когато виждат, че техните усилия имат смисъл, че имат публика – тогава расте и желанието да продължат – казва Милева.

Предизвикателствата остават, но и надеждата – че с повече сътрудничество между институциите, културата няма да бъде последна на опашката, а ще заеме мястото си като двигател на заедност и идентичност.

Перспективе заједништва – мотивација, млади и улога бугарског националног савета

У Димитровграду, месту које својом историјом и географијом припада и Србији и Бугарској, младима се пружа јединствена прилика да истовремено живе две културе. Иако је општина мала по броју становника, она је велика у културној разноликости и заједништву које се деценијама гради. За Албену Милев, директорку Центра за културу, то је једна од највећих вредности коју треба сачувати и пренети млађим генерацијама.

• Често ме новинари питају о мешовитим браковима или да ли се осећају поделе између Срба и Бугара. А ја увек кажем – у Димитровграду поделе не постоје. Људи овде живе као један народ. Деца расту уз оба језика, уче и српски и бугарски у школи, играју се и друже без обзира на порекло. Када је у питању култура, ту смо сви једно – и то је наша највећа снага – истиче она.

Управо културне манифестације, попут „Нишавског хоровода“, играју пресудну улогу у очувању тог духа. Овај фестивал, који већ три деценије окупља фолклорна друштва из Србије и Бугарске, омогућава младима не само да представе своје корене, већ и да упознају вршњаке, размене искуства и граде пријатељства.

• У та два дана дешавају се дружења, симпатије, чак и љубави. То је оно што обогаћује – човек човека. А када се то деси у култури, онда је то посебан дар – наглашава Милев.

Ипак, пут очувања културе и идентитета није увек једноставан. Један од значајних изазова са којима се Центар за културу сусреће јесте и однос Националног савета бугарске националне мањине према установама у Димитровграду.

• Важно је да знамо да свака национална мањина има свој национални савет који, по закону, добија средства за културу, образовање, информисање и службену употребу језика. У случају бугарског савета, реч је о приближно девет милиона динара годишње. Ипак, стиче се утисак да се велики део тог новца троши на информисање, а да су установе културе, нарочито у Димитровграду, остале у сенци – истиче Милев.

Она сматра да би Савет требало више да буде подршка локалним институцијама и иницијативама које негују идентитет на терену.

• Ове године смо добили симболичних 120.000 динара за костиме и накит нашег културно-уметничког друштва. То је свакако боље него ништа, али то није системска подршка. Ми не тражимо много – али нам је свака помоћ значајна, посебно у време када је култура свуда у тешком положају – додаје она.

Ипак, и поред ограничених средстава, Центар за културу не одустаје од мисије. Са подршком општине, али и ентузијазмом запослених и волонтера, они настављају да реализују изложбе, представе, фестивале и едукативне програме, пружајући младима простор за креативно изражавање и повезивање са традицијом.

• Мислим да је највећа мотивација за младе то што се овде осећају прихваћено. Наша деца немају страх да запевају на бугарском или да одиграју кореографију у шопској ношњи. То није нешто страно, већ њихово. И када виде да њихова култура има публику, има подршку, онда добијају подстрек да наставе. У томе је суштина свега – закључује Милев.

У будућности, оно што остаје као изазов – али и као нада – јесте да се национални савети, институције и заједнице још чвршће повежу. Да се новац не троши на бирократију, већ на људе, програме и иницијативе које живе и делују. Да се култура не гледа као трошак, већ као вредност.

А у Димитровграду, где се традиција преноси кроз песму, игру и дијалог, та нада већ живи.

„Този проект е съфинансиран от бюджета на Република Сърбия – Министерството на информацията и телекомуникациите. Изразените становища в подкрепения медиен проект не непременно отразяват становищата на органа, който е предоставил средствата.“