Оброците са традиционни свещени места в централната част на Балканския полуостров (главно в Сърбия и Западна България), както и култови ритуали, сходни с курбан, извършвани ежегодно на определен християнски празник.В българската етнографска литература най-често използваното наименование на оброчните места и ритуали е оброк (от „обричам“, дума с праславянски произход). В сръбската етнография преобладава името запис, използвано също и в някои български региони.На местно ниво оброците се наричат по много различни начини, сред които оброчище, църквище, курбанище, соборище, подкръст и други.
В района на община Цариброд са регистрирани голям брой оброчни кръстове, които свидетелстват за обичаите и вярванията на хората от този край в миналото. Оброците датират от езическия период, когато са се принасяли жертви на божеството на специални места – оброчища.
От тази езическа традиция, този обред продължава да живее по-късно под формата на търсене на закрила от християнските светци. Религиозните оброчни кръстове най-често се поставят до църкви, стари „църквища“ (места където някога са били църкви) или до „миросано“ (свещенно) дърво.
За оброчните кръстове в царибродско ни разказва археологът Весна Николова, ръководител в местната музейна сбирка.
- Записването, обработката и представянето на оброчните кръстове, като свещени и култови места, имат многостранно значение за изучаване на духовните и културни богатства на този край. Наличието на голям брой оброчни кръстове свидетелства за развития духовен живот на човека от този район. Неговата духовност и религиозност се проявява в естествения му стремеж и вяра, че той, семейството и общността му ще бъдат защитени под покровителството на светеца, пазител и закрилник, от всички несгоди в живота. Благодарността му се отразява в настройката на трапеза – завет между почитания и обожаван светец, от една страна, и него, неговото семейство и роднините му, от друга страна. Оброчните кръстове, освен основната си обредна функция, имат и значителна художествена стойност, изразяваща се в майсторската каменоделска обработка, орнаментика и умение за изсичане на букви. Тези анонимни за нас днес майстори каменоделци в някои случаи са автори на истински произведения на изкуството и са оставили целия си талант и умение, изсечени в камъка завинаги.
До момента в района на община Цариброд са регистрирани около 150 оброчни кръста, но броят им със сигурност е по-голям, като се има предвид, че цялата територия на общината не е проучена, тоест една част от Бурел и Дерекул не е напълно проучена. Най-много регистрирани кръстове има във Висока (по склоновете на Стара планина) и Забърдието, а по-малък брой има в долината на Нишава. В тези краища, в района на едно село се срещат средно между пет и девет кръста, като селото с най-много оброчни кръстове, общо 14, е село Радейна.
Това, което се забелязва при оброците е, че те са подредени така, че да обграждат, тоест „защитяват“ селото от всички страни и не е спазена някаква правилна ориентация спрямо страните на света. Най-много оброци се намират в близост до селата, в полето или на по-малки хълмове (възвишения), най-често до вековно „миросано” (свещено) дърво, в повечето случаи това е дъб или дива круша.
За оброчните кръстове са писали доста царибродчани, между които и известният журалист и публицист, Сретен Игов, добави Николова.
- Сред най-старите кръстове са тези, издигнати в края на 18 век. Върху тях със старославянски букви, които на някои кръстове не могат да бъдат прочетени изцяло, е гравирана годината на поставянето. Най-многобройни в царибродско са оброците, поставени през 19–ти век, докато изключително малко са тези, издигнати в началото на 20-ти век.Причината за поставянето на оброчните кръстове се крие в далечното минало, но една от причините за поставянето им, поне според разказите на членове на семейства, които сега посещават теи кръстове, а които се предават от поколение на поколение, е да се запази рожбата. В основата на повечето от тези истории има споменавания за семейства, на които децата са умирали или не са можели да имат деца, но след като приготвяли издигали кръст и приготвяли „молитви“, на молбите им било отговорено и в теза семейства започвали да се раждат деца или пък вече родените оставали живи.
Характерно за местата, където са били поставяни оброчните кръстове, е наличието на камъни, подредени в овална или правоъгълна форма пред кръста, тоест от западната му страна. Всеки от камъните е на определено семейство, което по време на празнуването на определен празник, свързан с този светец, слага „трапеза“ на този камък и това място никога не се променя, нито някой друг от друго семейство слага „трапеза“ на този камък. В повечето случаи синът наследява бащата в „даването на молитвата“.
И до днес, минавайки покрай оброчни кръстове, възрастните хора се спират, прекръстват се и свалят шапки, в знак на уважение, което имат към такива места.
През последните години на много оброци хората отново се събират и се опитват да възродят тази красива традиция. Много кръстове вече се посещават от голям брой хора по време на празниците, особено млади хора и деца, които продължават традицията там, където тя беше прекъсната преди много години.
Оскверняването на оброчен кръст или отсичането на „миросано“ дърво е сериозно престъпление и човекът, който се осмели да го направи, се очаква да бъде проклят, както и семейството му, и дори бъдещите поколения. Имало е такива трагични събития и хората са ги свързвали с оскверняването на светите места.
„Този проект е съфинансиран от бюджета на Република Сърбия – Министерството на информацията и телекомуникациите. Изразените становища в подкрепения медиен проект не непременно отразяват становищата на органа, който е предоставил средствата.“
Улога цркве и верских обичаја у очувању језика и културе
Оброци су традиционална света места у централном делу Балканског полуострва (углавном у Србији и западној Бугарској), као и култни ритуали слични курбану, који се изводе годишње на одређени хришћански празник. У бугарској етнографској литератури, најчешће коришћени назив за заветна места и ритуале је оброк (од „обричам“, речи прасловенског порекла). У српској етнографији преовлађује назив запис, који се користи и у неким бугарским регионима. На локалном нивоу, заветна места се називају на много различитих начина, укључујући оброчиште, црквиште, курбаниште, собориште, подкраст и друге.
На подручју општине Димитровград регистрован је велики број заветних крстова, који сведоче о обичајима и веровањима народа овог краја у прошлости. Заветни крстови датирају још из паганског периода, када су се жртве приносиле божанству на посебним местима – пророчиштима.
Из ове паганске традиције, овај обред је наставио да живи касније у облику тражења заштите од хришћанских светаца. Верски заветни крстови се најчешће постављају поред цркава, старих „цркава“ (места где су некада стајале цркве) или поред „мироносног“ (светог) дрвета.
Археолошкиња Весна Николова нам говори о заветним крстовима у Царибродском крају.
- Забележавање, обрада и презентација заветних крстова, као светих и култних места, имају вишеструки значај за проучавање духовног и културног богатства овог краја. Присуство великог броја заветних крстова сведочи о развијеном духовном животу народа овог краја. Његова духовност и религиозност се манифестује у његовој природној тежњи и веровању да ће он, његова породица и његова заједница бити заштићени под заштитом свеца, чувара и заштитника, од свих животних недаћа. Његова захвалност се огледа у постављању трпезе – завету између поштованог и обожаваног свеца, с једне стране, и њега, његове породице и рођака, с друге стране. Заветни крстови, поред своје главне ритуалне функције, имају и значајну уметничку вредност, изражену у мајсторском клесарству, орнаментици и вештини клесања слова. Ови нама данас анонимни мајстори клесари су у неким случајевима аутори правих уметничких дела и сав свој таленат и вештину су заувек оставили уклесане у камен.
До сада је на подручју општине Димитровград регистровано око 150 заветних крстова, али је њихов број свакако већи, с обзиром на то да цела територија општине није истражена, односно део Бурела и Дерекула није у потпуности истражен. Највише регистрованих крстова има у Високу (на падинама Старе планине) и Забрђу а мањи број у долини Нишаве. У овим областима, на подручју једног села, просечно се налази између пет и девет крстова, при чему је село са највише заветних крстова, укупно 14, село Радејна. Оно што је приметно код заветних крстова јесте да су распоређени тако да окружују, односно „штите“ село са свих страна и не поштује се правилна оријентација према странама света. Већина заветних крстова налази се у близини села, на пољу или на мањим брдима (узвишењима), најчешће поред вековног „мирисног“ (светог) дрвета, у већини случајева то је храст или дивља крушка.Многи димитровграђани писали су о заветним крстовима, укључујући и познатог новинара и публицисту, Сретена Игова, додала је Николова.
- Међу најстаријим крстовима су они подигнути крајем 18. века. На њима је, старословенским словима, која се на неким крстовима не могу прочитати у целости, угравирана година постављања. Најбројнији у Димитровграду су заветни крстови подигнути у 19. веку, док је изузетно мало оних подигнутих почетком 20. века. Разлог за постављање заветних крстова лежи у далекој прошлости, али један од разлога за њихово постављање, барем према причама чланова породице који сада посећују ове крстове, а које се преносе са генерације на генерацију, јесте очување потомства. У сржи већине ових прича су помени породица чија су деца умрла или нису могла да имају децу, али након што су припремили и подигли крст и припремили „молитве“, њихови захтеви су услишени и у тим породицама су деца почела да се рађају или су она која су се већ родила остајала у животу.
Карактеристично за места где су постављани заветни крстови јесте присуство камења поређаних у овалном или правоугаоном облику испред крста, односно на његовој западној страни. Сваки од каменова припада одређеној породици, која током прославе одређеног празника повезаног са овим свецем, поставља „сто“ на овај камен и ово место се никада не мења, нити било ко други из друге породице поставља „сто“ на овај камен. У већини случајева, син наслеђује оца у „давању молитве“.
И данас, када пролазе поред заветних крстова, старији људи се заустављају, прекрсте и скидају капе у знак поштовања према таквим местима.
Последњих година, многи људи су се поново окупили и покушали да оживе ову лепу традицију. Многе крстове сада током празника посећује велики број људи, посебно младих и деце, који настављају традицију тамо где је прекинута пре много година. Скрнављење заветног крста или сеча „мирисног“ дрвета је озбиљан злочин и очекује се да ће особа која се усуди да то учини бити проклета, као и њена породица, па чак и будуће генерације. Било је таквих трагичних догађаја и људи су их повезивали са скрнављењем светих места.
Б.Лазаров
